Всеки човек в своето развитие преминава през възрастови кризи. Смисълът на тези кризи е придобиването на определени навици, които по-нататък ще му помогнат в развитието и реализацията на личностния потенциал. Наличието на кризи означава, че вашето дете се развива правилно. Така че нe бива да се страхуваме от тях − зад всяка стои някакво умение. Думата криза произхожда от гръцкото κρίσις „решение, изход“, което пък произлиза от κρίνω„различавам, съдя“. „Криза“ означава „повратна точка, революционен скок в развитието – тежък, но много полезен, ако се преживее правилно”. Навярно мнозина са запознати и с любопитния факт, че думата криза в китайския език се превежда нееднозначно. Тя се състои от два йероглифа – единият се превежда като опасност, другият като възможност. Всяка криза е своеобразен нов старт, площадка, възлова гара, на която може да поостанеш, да поразмислиш и да определиш за себе си нови цели, да анализираш всичко, което умееш, и всичко, на което искаш да се научиш.
Понякога това се случва осъзнато, понякога несъзнателно. Кризите не винаги са обвързани с точно определена възраст, при някои те настъпват по-рано или по-късно с година и половина-две и протичат с различна степен на интензивност. Да видим какви кризи преживява всяко дете от раждането си до 15-годишна възраст.
Прието е да се разглеждат пет основни кризисни периода:
— криза на новороденото (първите 6-8 седмици от живота);
— криза на ранното детство (12-18 месеца);
— криза на тригодишните (2-4 години);
— криза на 6-8 годишна възраст;
— криза на пубертетната възраст (12-14 години).
-
Криза на новороденото. Най-ранната криза на детето специалистите разглеждат от две гледни точки: физиологична и психологическа. На ниво физиология бебето трябва да се адаптира към нов начин на съществуване („сухопътен“, в сравнение с вътреутробния „воден“): самостоятелно да диша, да топли себе си, да добива и да преработва храната. Спокойният дневен режим, редовният сън и хранене, добре регулираният процес на кърмене – всичко това помага на мъника скоро да почувства този свят като свой. А процесът на психологическа адаптация до голяма степен зависи от действията и емоциите на родителите. Новороденото е лишено от основни средства за общуване, при това то силно се нуждае от нашата помощ и подкрепа. Затова в тази възраст е изключително важна майчината интуиция – мама е способна да „прочете“ дори онези потребности на бебето, за които то самото не подозира. Да вярваш на собствената си преценка, да се доверяваш на детето, а не на съветите на околните – това е толкова просто… и толкова сложно! Но тъкмо в това е тайната. Да го носиш на ръце, да го гушкаш, да го кърмиш, да го защитаваш от тревоги и стресове – това всъщност му е нужно на малкото човече. Е, безусловно и бащината подкрепа също. Кризата на новороденото завършва след 6-8 седмици, с появата на така наречения комплекс на оживлението. Бебето вече се е приспособило! И още как – иначе би ли се усмихвало така нежно само като погледне любимото лице на мама?
-
Криза на ранното детство 12-18 месеца. Кризата на първата година от живота е изучена от психолозите най-рано, в сравнение с всички останали кризи. Главните моменти, водещи до развитието на нови отношения на детето със света в този период, са свързани с обучението му да ходи и да говори. Едновременно детето започва да разбира, че мама, която все още е в центъра на мирозданието му, не му принадлежи изцяло – оказва се, че тя има свои собствени интереси, свой живот!… И бебето започва да се опасява, че ще го загубят или ще го изоставят. Може да притичва до майка си през минута, като проверява дали е там или да бяга с всички сили, като я принуждава да го догонва и да му отделя повишено внимание. В тази възраст детето проявява своите първи „волеви“ решения: това може да са истински „протестни акции“, „опозиции“, противопоставяне на другите (особено характерни са такива реакции за дете, което се възпитава в семейство с доста строги правила и регламентиран ред в живота). Няма смисъл да се борите с дребосъчето, по-точно – не бива да го правите! Точно сега то се нуждае от безусловна и постоянна родителска любов и подкрепа, както физическа, така и емоционална. И ако с физическата подкрепа всичко е ясно, то емоционалната трябва леко да се коригира. Много важно е да осъзнаете, че вашето бебе вече не е онова безпомощно същество, каквото е било до неотдавна, и малко да го „отпуснете“, да му позволите да се развива със собственото му темпо (наред с това оценявайте неговите възможности и „подтиквайте“ или „забавяйте“ дребосъка от време на време)
-
Криза на тригодишните − 2-4-годишна възраст. Кризата на тригодишното психолозите отнасят към острия тип – детето действително е трудно управляемо, неговото поведение почти не се поддава на коригиране. Във все още небогатия речник на детето най-често се срещат „не искам“, „няма“, „не“. Между впрочем, то не толкова говори, колкото действа – вие го викате, а то бяга, вие искате да сложите играчката в кутията, а то я хвърля на пода, вие го молите да не прави нещо, то като че напук прави точно това. Вашият отказ на някоя негова молба, забрана нещо да вземе, да отиде някъде предизвиква протест. Детето вика с пълен глас, тропа с крака, а понякога дори ви посяга със сърдито и зло лице, със сълзи на очи, щипе, хапе, драска. Отстоява своите решения. Какво се е случило? По-скоро нищо страшно. Просто вашето дете расте, започва да се усеща като личност, отделна личност със свои собствени желания и потребности. Това повишава неговата активност, самостоятелност, настойчивост в постигането на желаното. Детето е готово някой път да чака с дни, докато се появи удобен момент да осъществи замисъла си. Нещо не му харесва, нещо не се получава и цялата неудовлетвореност то изразява с такива средства… Не бива да му се сърдим, да се опитваме да го „пречупим“, да отговорим на викането с викане, още по-малко да наказваме. Подобна позиция на възрастните може само да затвърди неправилното поведение, а в някои случаи да даде тласък за формиране на отрицателни черти на характера. Помислете дали детето няма причини да капризничи и да упорства. Може би му тежи излишната строгост, твърде честите забрани? Може би се отнася отрицателно към някого – да речем, по-големите деца го обиждат? Намерете в себе си сили да изтърпите тропането с крак или крясъците. Имайте предвид, че самото дете някой път иска да се успокои, но не може. Помогнете му, като предложите нещо интересно, например да рисува или да моделира, или пък да построи кула от домакински предмети. Ако позицията на възрастните е правилна, подобни нарушения в поведението на детето обикновено отшумяват след година и половина-две.
-
Криза на 6-8-годишна възраст. Тази възрастова криза съвпада с период на интензивно физическо израстване, усъвършенстване на моториката на ръцете, развитие на редица сложни нервно-психични функции. И тъкмо в това напрегнато за организма време се променя и социалният статус на детето – то става ученик. Необходимостта да се приспособи към новото обкръжение и към новите изисквания създава у някои деца предпоставки за формиране на комплекс от отклонения и нарушения на поведението, обединени от условния термин „училищна невроза“. Детето става тревожно, страхува се да не закъснее за училище, да не би да направи нещо не както трябва, нарушава се апетитът му, особено сутрин, появява се гадене и дори повръщане. В други случаи детето, напротив, не иска да става, да се облича, за да отиде на училище, забравя си домашните, не може да се приспособи към дисциплината, не отговаря на въпросите на учителя. Най-често това се случва с по-слабичките деца, които са достигнали училищна възраст, но по физически и психични показатели изостават от своите връстници. Много е важно да се създаде спокойна обстановка у дома за детето, да не се изискват от него непосилни неща, и разбира се, да не го наказвате за лошо писане в тетрадката или ненаучен урок – по този начин само ще усилите негативното отношение към ученето, подобно поведение никак няма да помогне за преодоляване на кризата.
-
Криза на пубертетната възраст 12-14 години. Най-ярко изразените физиологични и психологически промени се случват във възрастта 12-15 години. За подрастващите момчета в тази възраст са свойствени възбудимост, невъздържаност, нерядко агресивност, при момичетата преобладава неустойчивост на настроението. И за едните, и за другите е характерно съчетанието на повишена чувствителност и обидчивост с егоизъм, равнодушие, понякога дори и враждебност към околните, включително към най-близките. Стремежът към самостоятелност, по-точно, независимост от възрастните, потребността от себеутвърждаване често тласка тийнейджъра към рисковани постъпки. Ако не умее да се утвърди в учението, творчеството, спорта, той се утвърждава, приобщавайки се към пушенето, алкохола, наркотиците, ранните полови връзки. За децата в пубертета са типични реакциите на групиране, тоест стремеж за прекарване на времето в група връстници – това за тях също е начин за себеутвърждаване. Подрастващият има нужда от не по-малко, ако не дори и от по-голямо внимание от страна на родителите, отколкото един първокласник. Но не бива да се отнасяме към него като към дете, а като към възрастен или почти възрастен. Ако искате да получите нещо от него, не му натрапвайте безапелационно своето мнение, а се постарайте да го подтикнете сам да стигне до едно или друго решение, за да го възприеме като свое собствено.
Възрастовите кризи са закономерни. Но те протичат по различен начин – и остро, болезнено, и меко, почти незабележимо. И това зависи не само от физическите и психичните особености на детето, но и в много голяма степен от условията, в които живее, от неговото възпитание. Може почти гарантирано да кажем, че детето ще премине спокойно през всички възрастови кризи, ако на самите родители не им липсва издръжливост и търпение, а в семейството цари доброжелателна, спокойна атмосфера.
Автор: Олеся Ямполска
