Когато започнете нова работа, може да ви се каже или да се поиска от вас да правите неща, които не изглеждат съвсем правилни.
Прочетете тази статия, за да премахнете някои общи митове за и да научите за какво да се оглеждате.
Мит 1: плащането на ниски, фиксирани ставки на заплащане за всички отработени часове е ОК, ако работникът се съгласи
Минималните законови ставки на заплащане са задължителни. При много от професиите, извънредните ставки трябва да се плащат за нощен труд, уикенд, празник и извънреден труд.
Мит 2: неопитните, млади работници могат да извършват продължителна неплатена работа и неплатен стаж, за да се издигнат
Неплатените изпитания са одобрени само, толкова дълго, колкото е необходимо, за да се демонстрират уменията, необходими за работата. В зависимост от естеството на работата, това може да варира от час до една смяна. Стажовете могат да бъдат законно неплатени, когато са част от обучение за работа или програма за професионален опит.
Мит 3: служителите не трябва да получават заплащане за отварянето и затварянето на магазин
Служителите трябва да получават заплащане за всички изработени часове, и това включва времето, прекарано в отваряне или затваряне на магазин. Например, ако от служителя се изисква да работи от 7.45 часа, за да се подготви за отварянето на магазина, който отваря 8 часа, трябва да им бъде платено от 7.45 часа.
Мит 4: служителите не трябва да получават заплащане за времето, прекарано на срещи или обучение извън платените им работни часове
Ако е задължително – значи е работа. Служителите имат право да получават заплащане за времето, което се изисква да прекарат на всяка среща или обучение.
Мит 5: работодателите могат да правят удръжки от заплатата на служителя, за да покрият загуби, произтичащи от несъответствия, прекъсвания на касов апарат и клиенти, които не плащат
Неразрешените удръжки от заплатата на служителя са незаконни. Удръжки могат да се правят само при много ограничени обстоятелства.
Мит 6: служителите са длъжни да купуват продукти от магазина, като облекло или храна
Работодателите не могат да изискват от персонала да купува продукти от магазина. Това включва всички артикули, за които работникът може да получи отстъпка. Например, работодателят не може да изисква от работниците да купуват конкретното облекло, от определен търговски обект.
Мит 7: работодателите могат да плащат на млади работници, като „стажанти“ или „чираци“, без да подават официални документи
Работодателите трябва да регистрират договор за обучение на служител, за да могат законно да заплащат стажовете.
Мит 8: заплащането на служителите със стоки, като храна или напитки е нормално
Плащането в натура е незаконно. Служителите трябва да получават заплати за цялата извършена работа.
Мит 9: фишовете за заплащане не са задължителни - работодателите трябва само да дават на служителите фишове, ако ги поискат
Работодателите трябва да предоставят на всички служители фиш за заплащане в рамките на един работен ден от деня на заплащане. Работодателите могат да предоставят на служителите хартиени или електронни фишове за заплащане, като например линк, изпратен по имейл.