Притесненията свързани с изоставените деца най-често се въртят край „загубата на детство“, например при загуба на родител от смърт или развод, но те също могат да се дължат на неадекватни физически или емоционални грижи от страна на родителите. Тези преживявания в ранна детска възраст могат да доведат до страх на хората да не бъдат изоставени от близките в живота си дори като възрастни.
Важно е да изясним изоставянето като проблем. Травмата, която то може да нанесе е съществена и се простира върху всеки аспект на личноста. Ако не бъдат взети мерки навреме и не се действа по преодоляване на емоционалното нараняване, то може да диктува действията на личността до късна възраст, но преодоляването на нараняването може ефективно да нормализира психическия баланс на индивида. Дебело трябва да се подчертае, че „изоставянето“ не се отнася само до физическото отсъствие на родител, а и до занемаряване на грижите за детето. Незачитането на физическите и емоционални нужди могат да се причисли към идеята за изоставяне на дете, защото реално погледнато нанася сходни по род емоционални травми.
Страхът от изоставяне може би е нормална част от това да бъдеш човек, но когато той е твърде тежък, появява се често и е трудно да се тушира може да причини значителни увреждания, особено в развитието на здрави междучовешки отношения. Когато се появят такива проблеми, то е нужна подкрепата на специалист, който да помогне за:
• разбиране за изоставянето;
• разнищване на психическите трудности, свързани с изоставянето;
• достигане на емоциите за изоставянето и разкриване на същността им.
Разбиране за изоставянето
Здравословното човешко развитие изисква адекватна физическа и емоционална грижа, а неудовлетворените потребности могат да доведат до чувство на изоставяне и това често попада в графата „травматични събития“. Смъртта на родител може да е травматично събитие за детето, също както невъзможността да се чувства в безопасност поради заплашителни обстоятелства като физическо, сексуално насилие или липса на подходящ подслон.
Моделът на емоционално пренебрежение към детето може да бъде силно травматичен и се квалифицира като форма на изоставяне. Емоционално пренебрегване може да възникне, когато децата се отглеждат от родители, които задушават емоционалния израз на малчуганите, подиграват ги или държат на необосновано високи стандарти, случва се също, когато родителите разчитат твърде много на децата, за да поддържат тяхното чувство за стойност, или ги третират като свои връстници.
Независимо дали става дума за изоставяне в детска възраст или в зрелостта, въздействието на травмата може да бъде широко разпространено и това оказва отрицателно влияние върху всички взаимоотношения, развиващи се в живота на личността, независимо дали те са интимни, социални или професионални.
Отношение на изоставянето спрямо психиката
Лице, което е преживяло изоставяне, живее с по-висока вероятност да срещне дългосрочни психологически предизвикателства. Опасенията на личността (понякога дори несъзнателни) обикновено се основават на страха, че изоставянето ще се повтори. Дете, което е изоставено физически от родител или обгрижващ възрастен, може да се бори с променливо настроение и гняв през целия си живот и това поведение да отчужди потенциалните интимни партньори, и приятели дори в зрелите му години. Когато детето не получава адекватна емоционална подкрепа от родител (може би поради личните психологически проблеми на родителя), то може да не развие здраво самочувствие и рационална оценка за света.
Страхът от изоставянето може да увреди способността на индивида да се доверява на другите, да се чувства достоен или да допусне интимна връзка. Подобно притеснение може да накара човек да изпадне в тревожност, депресия и зависимост към вещества. Лице, което няма самочувствие в резултат на изоставянето в детска възраст, може да се стреми към романтични партньори и приятели, които засилват неговите негативни вярвания.
Терапията се стреми да се справи с чувствата
Много хора провеждат терапия, за да се справят с проблемите, произтичащи от изоставяне, като понякога при стартиране на консултациите дори не знаят къде е коренът на техните терзания.
По време на терапията, в процеса на справяне с настоящия психологически проблем на определен клиент, може да разкрие източник свързан с изоставянето в детска възраст.
Консултациите с психолог често са единствения начин индивидът да се научи да отделя страховете на миналото си от реалността на настоящето. Възможно е хората да постигнат когнитивна трансформация чрез този процес и така да развият по-положителни реакции и реалистични очаквания за своя живот. Когато хората са в състояние да разпознаят страховете си в миналото, те често развиват способност да локализират и свеждат до минимум начина, по който страхът контролира емоционалните им отговори в настоящи взаимоотношения и събития, като така постигат истинско изцеление на душата си.
Различни видове терапия могат да решат въпросите, свързани с изоставянето. Често сеансите са свързани с градивно самоизследване. То може да включва разграничаване на уязвимото, безпомощно дете в миналото от по-силния и по-способен възрастен. Консултациите с внимателен, емпатичен терапевт често са единственият вариант да се успокои страхът от изоставяне, съсипващ живота на личността.
Проблемите след изоставяне може подмолно да рушат човешкото щастие, но веднъж локализирани могат да бъдат управлявани по здрав и продуктивен начин. Методите за откриване и решаване на проблемите, свързани с изоставянето могат да включват:
• проучване на различните начини за грижа за себе си;
• развиване на способност за достъп до безопасен и спокоен "център", когато страховете заплашват чувството за безопасност и сигурност на личността;
• приучаване към успешни методи за комуникация и поддържане на интимни отношения;
• изграждане на чувство на доверие в другите.
Източник: goodtherapy.org
