Всяко дете периодично преживява страх. В процеса на изследване на света и всичките произтичащи от това предизвикателства, тревогите се явяват неизбежна част от порастването. Според различни изследвания, над 40% от децата между 6 и 12 години изпитват множество страхове и тревоги: страх от тъмното, страх от изоставяне, страх от животни, от огън, от високи места, загуба на близък, дори страх от война.
Повечето от тези страхове са леки и отминават с времето. Много от тях са част от нормалното развитие и всъщност тяхната липса е индикация за проблем. Те са гарант, че детето развива капацитет да се предпазва от опасни ситуации и че си дава сметка за своите ограничени възможности да влияе на света.
Видовете нормативни страхове се променят в хода на развитието. Тук ще разгледаме някои от по-често срещаните.
Деца на 1-3-годишна възраст:
-
Силни и внезапни шумове, неочаквано движение, непознати обекти
-
Непознати хора
-
Отделяне от родителите
-
Да бъдеш изпуснат физически
-
Промени в обичайната физическа среда
-
Страх от водата
Тези страхове са свързани със заливане от твърде много информация, която не може да бъде преработена от все още крехкия психичен апарат на децата. В процеса на нарастващо експериментиране децата силно се нуждаят от чувство за контрол върху обкръжението, включително и чрез директен достъп до родителските фигури.
Деца в предучилищна възраст:
-
Страх от тъмното, шумове през нощта
-
Маски
-
Чудовища и духове
-
Животни, насекоми
В този период въображението процъфтява и децата често се затрудняват да разграничат фантазия от реалност. Техните кошмари или тревоги могат да изглеждат ужасно реални. Все повече си дават сметка за ограничения контрол върху обкръжението и реалния риск да загубят близък човек. Започват да зависят все повече от приятелите си, което води до тревоги от отхвърляне. Децата имат нужда от информация, която да им помогне да се ориентират в заобикалящия ги свят.
Деца в училищна възраст:
-
Бури и природни бедствия
-
Оставане сам вкъщи
-
Учители
-
Страшни новини, болести, смърт
-
Отхвърляне
-
Контролни
-
Подиграване
Една от важните развитийни цели в този период е децата да се ориентират кои са и къде е мястото им в света, затова и се тревожат все повече какво другите мислят за тях. Те все още са силно зависими от родителите, но се стремят към независимост, и това междинно положение ги прави особено уязвими.
Какво могат да направят родителите?
-
Да разговарят свободно и открито с децата си – емоционалното присъствие на родителите само по себе си може да облекчи страховете.
-
Да разпознаят и валидизират страховете, без да ги интензифицират поради свои собствени тревоги.
-
Да не омаловажават или да не се подиграват на децата за страховете им, особено пред връстниците.
-
Да не притискат детето да бъде „смело”, тъй като то има нужда от време и пространство, за да се подготви да посрещне и превъзмогне страховете си. Децата може да бъдат окуражени да го направят, но не и принудени.
-
Да предоставят грижи, които са консистентни и създаващи чувство на физическа и психологическа сигурност в децата, включително чрез установяване на регулярен режим; избягване на включване на прекалено много възрастни в ежедневните грижи и т.н.
-
Да се заложи на креативен подход, а не директна конфронтация: отидете заедно в тъмното и прочетете книга на джобно фенерче. Ако детето се бои от животни, на улицата може да говорите със собственик на куче, без де притискате детето да влезе в контакт с кучето. Можете да попитате: „Това куче приятелски ли е настроено? Мърда ли си опашката? Значи е щастливо.
Причини за детските страхове
Тревогите на децата може да са причинени от множество фактори, извън реално преживените инциденти. Една от основните причини е постепенното отделяне от родителите и загубата на тоталната сигурност, която те предоставят. Друга причина е все още не дотам ясното разграничение между фантазии и реалност. Кристин Лагата, изследовател в Калифорнийския университет, провежда изследвания с деца на 4-5-годишна възраст и открива, че обикновено те успяват да разграничат фантазия от реалност, когато не става въпрос за нещо страшно. Когато емоцията е реална, тогава за децата става сложно да разграничат собствената си фантазия от реалната опасност.
Децата, които могат да вербализират тревогите си, са чувствителни, отворени към контакт с родителите и с добър капацитет за себерефелексия. Това не бива да се променя, като блокираме изразяването им. Важно е не децата да се освободят напълно от страховете си, а да могат да ги разбират и управляват.
Понякога детските страхове се превръщат в сериозен проблем
Когато присъствието и подкрепата на родителите не са достатъчни, може би става въпрос за по-сериозен проблем. Понякога страховете са толкова силни и постоянни, че се развиват до фобии, т.е. интензивни, ирационални страхове, които влияят значително на ежедневното функциониране. Фобия от кучета при малко дете може да направи излизането навън изключително трудно. По-голямо дете, чуло новина за убийство, би могло да настоява да спи с родителите си.
Някои деца развиват силна срамежливост, която им пречи да създават приятелства в детската градина и училище. Може да избягват социални ситуации и да не се чувстват комфортно с почти никого извън семейството.
Друга група деца страда от силна тревожност при отделяне, която им пречи да взаимодействат свободно с връстниците, да ходят спокойно на детска градина или училище. Някои от тези деца развиват соматични симптоми като главоболие, стомашни болки и постепенно се отделят във вътрешния си свят.
Ако родителите наблюдават някоя от тези реакции, е добре да бъде потърсена консултация със специалист за изясняване на проблема. Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добра е дългосрочната прогноза.
Из интернет
